Спомен
Спомен близък за любима
киното навя.
Сякаш виждам я пред мене
скъпата жена,
как изви се тя към мене,
поздрави ме тя.
Старостта сребрей сълзите,
свят романс повей.
Поглед - свян на крехка нежност,
бял копнеж пилей.
Изживяно, преживяно,
минало милей.
Преспи мисли мъка сипят,
образът кърви.
Блян свиреп сърце разкъсва,
бдение гнети.
Топла ласка натъжена
пали и боли.
Спомен близък за любима,
стар отминал зов.
Сякаш виждам те пред мене,
лъч навеян, нов.
Как попари ме чаровна,
първата любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таню Танев Все права защищены
