21.11.2013 г., 18:26

Спомен

849 0 3

Спомен близък за любима
киното навя.
Сякаш виждам я пред мене
скъпата жена,

как изви се тя към мене,
поздрави ме тя.  

Старостта сребрей сълзите,

свят романс повей.
Поглед - свян на крехка нежност,
бял копнеж пилей.
Изживяно, преживяно,
минало милей.

Преспи мисли мъка сипят,
образът кърви.
Блян свиреп сърце разкъсва,
бдение гнети.
Топла ласка натъжена
пали и боли. 

Спомен близък за любима,
стар отминал зов.
Сякаш виждам те пред мене,
лъч навеян, нов.
Как попари ме чаровна,
първата любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таню Танев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...