Спомен

                         Милостивые государи и государыни!

                         Я глубоко извиняюсь перед вами, но

                         снимаю с себя всякую ответственность!...

                         Я никогда не рядил моих героев в шутовское платье!

                         Они без  моего ведома разыгрывают какую-то старую легенду!

                                                                         Ал. Блок "Балаганчик" – пиеса

Обличам дните като пъстри рокли –

ден слънчев във града бароков.

Вървя в атлазен кринолин

откъснат като че от свода син.

От раменете ми летлив воал

със цвят на залез плъзва вял

и, мек, докосва стъклени пантофки.

Крадецът-мрак със пръсти ловки

пресяга се през перила и къщи,

последните парчета ден преглъща.

От него бягам, крия се навред,

че онзи ден е с вкус на сладолед -

дантелено малинов, цял опасал

девичия ми кръст със дъх на касис.

И в черните ми къдрици гори

коронка от лимонови кори.

Спри, мрак, разбойнико ужасен!

Къде е юношата-паж прекрасен?

Къде е принцът с пясъчни коси,

с очи - зелени, езерни води?

Че онзи ден далечен е и негов

с небе над Дебрецен в лилава нега.

След роклята, обеснико, не тичай,

чуй шепот на момче, смях на момиче,

във въздуха горещ, от жажда бледен

вкус на целувки сладко леден.

Ти всичките ми дни без свян отвлече,

започна с утрото, току облечено,

последния ми спомен взе от стола -

как през света да тръгна гола?

8.09.2001