19 мар. 2018 г., 11:00

Спомен 

  Поэзия » Любовная
417 3 2

Раздира воала на мрака светлината.
Отминал е часът за молитва утринна.
Светът и днес наполовина за покаяние,
наполовина за грях отново разсънен е?

 

Кафе ще ти направя – преди тръгване.  
Няма как да потъна в дъното на чашата.
Надеждата моя е зад листата на ореха  
зад клоните му – в прегръдката синята.

 
Напевен водоскок от думи – ромолене
дълбините на сърцето мое бистри, мие.
В очите твои – лика си сияен съзирам, 
но няма да кажа: Остани, аз те обичам!

 

Самадхи 

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??