Спомен
Раздира воала на мрака светлината.
Отминал е часът за молитва утринна.
Светът и днес наполовина за покаяние,
наполовина за грях отново разсънен е?
Кафе ще ти направя – преди тръгване.
Няма как да потъна в дъното на чашата.
Надеждата моя е зад листата на ореха –
зад клоните му – в прегръдката синята.
Напевен водоскок от думи – ромолене
дълбините на сърцето мое бистри, мие.
В очите твои – лика си сияен съзирам,
но няма да кажа: Остани, аз те обичам!
Самадхи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гюлсер Мазлум Все права защищены
