Mar 19, 2018, 11:00 AM

Спомен 

  Poetry » Love
385 3 2

Раздира воала на мрака светлината.
Отминал е часът за молитва утринна.
Светът и днес наполовина за покаяние,
наполовина за грях отново разсънен е?

 

Кафе ще ти направя – преди тръгване.  
Няма как да потъна в дъното на чашата.
Надеждата моя е зад листата на ореха  
зад клоните му – в прегръдката синята.

 
Напевен водоскок от думи – ромолене
дълбините на сърцето мое бистри, мие.
В очите твои – лика си сияен съзирам, 
но няма да кажа: Остани, аз те обичам!

 

Самадхи 

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??