Спомен
Спомен
Снимката ти в джоба ми стои
след толкова изминали години.
Споменът в сърцето се таи.
Едва ли някога и ще премине!
Спомняш ли си старата чешма?
Как чучурът припяваше звънливо!
Целунах те. Ти просто се засмя.
Сърцето ми разтупка се щастливо.
После много нощи бе така,
целувахме се, любехме се лудо.
За нас не съществуваше света!
Светът за нас тогава беше чудо!
А после си отиде ей така,
не каза нищо! Просто си замина.
Не отрони думичка една!
Като малка гара ме отмина!
Аз не крия, още ме боли!
Искам те и силно те желая!
Нищо времето не ми спести!
Още те обичам, туй го зная!
Тъй ще е до края на света!
Ще живееш в мене, във сърцето!
Ти сред всички други си една!
Като дар, получен от небето!
Господи, за туй благодаря!
Господи, за мене беше чудо!
Тъй ще бъде докато умра!
Искам я! И я обичам лудо!
31.10.2019 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
