Приятел имах, бяхме двама —
детенце аз, меченце той.
Играехме си, спяхме двама —
детенце аз, меченце той.
До мене Мечо пак седеше —
детенце аз, меченце той,
корем кога ме заболеше —
детенце аз, меченце той.
Години има от тогаз,
загубих своя Мечо аз.
Остана хубав спомен мой —
детенце аз, меченце той.
© Минко Андонов Все права защищены