Nov 6, 2022, 7:14 PM  

Спомен 

  Poetry
520 5 7

Приятел имах, бяхме двама —

детенце аз, меченце той.

Играехме си, спяхме двама —

детенце аз, меченце той. 


До мене Мечо пак седеше —

детенце аз, меченце той,

корем кога ме заболеше —

детенце аз, меченце той. 


Години има от тогаз,

загубих своя Мечо аз.

Остана хубав спомен мой —

детенце аз, меченце той.

© Минко Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • До слез...! - както казват руснаците...
  • Харесва ми!
  • О, Минко.... Намери го този мечо.. Сигурно и той е самотен и тъгува...
  • ИнаКалина,
    Припявахме си вечер двама—
    детенце аз, меченце той.
    Певци от нас тъй и не стана —
    детенце аз, меченце той.
    Останахме докрая само —
    детенце аз, меченце той 🤠
    Ако ти се намира композитор под ръка - давай го насам, че съм зле с нотописа 😎
  • Минко, това е текст за песен. Посланието е в рефрена.
  • Тези спомени топлят, Милена.
    За Мечо ми напомни пак
    едно мъниче с шапка бяла
    меченце стискаше в ръка —
    една усмивка беше цяла.
  • Хубаво носталгично стихче
Random works
: ??:??