МинкоАндонов (Минко Андонов) МинкоАндонов (Минко Андонов)
11 69
Nov 6, 2022, 7:14 PM  

Спомен

  Poetry
933 5 7

Приятел имах, бяхме двама —

детенце аз, меченце той.

Играехме си, спяхме двама —

детенце аз, меченце той. 


До мене Мечо пак седеше —

детенце аз, меченце той,

корем кога ме заболеше —

детенце аз, меченце той. 


Години има от тогаз,

загубих своя Мечо аз.

Остана хубав спомен мой —

детенце аз, меченце той.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Минко Андонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0