МинкоАндонов (Минко Андонов) МинкоАндонов (Минко Андонов)
11 69
Nov 6, 2022, 7:14 PM  

Спомен

  Poetry
927 5 7

Приятел имах, бяхме двама —

детенце аз, меченце той.

Играехме си, спяхме двама —

детенце аз, меченце той. 


До мене Мечо пак седеше —

детенце аз, меченце той,

корем кога ме заболеше —

детенце аз, меченце той. 


Години има от тогаз,

загубих своя Мечо аз.

Остана хубав спомен мой —

детенце аз, меченце той.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Минко Андонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0