Спомен
В огнището бумтят дърва
а чайникът припява сладко,
сред тази нежна препирня
разпускам мислите за кратко.
Навън е снежна белота…
и меки вихри се прегръщат
сред преспите лети шейна...
внезапно в спомена ме връщат
И ето ме със плитки две,
облечена с красива рокля,
в ръцете си държа мече...
подарък от елха разкошна.
На масата дими сладкиш...
очакван с вкусните си тайнства.
Късметче късо в листче скрит
вдън лакомството се спотайва.
През смях и глъч редя слова
за здрав живот и берекет,
сурвакам с дрян извил снага
в безкрайност към просперитет.
А след това лета и зной...
така далечни с вкус на младост.
Сред дирите на род и вой
вървя с надежди в труд и в радост.
Разбити колене в прахта
през строй доказан и наложен,
за грешките платих с тъга и
с живот кармично сложен.
Но с рамо твърдо винаги до мен
преодолях съдбовната насока
Аз имах този свой късмет
да израста в среда грижовна.
Сърдечност сбрана в душа
с тъги и радост споделена...
с майка, с татко и сестра…
мил спомен… от невидима Вселена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
