Лютиче (Валя Сотирова)
322 273
23.11.2024 г., 13:43 ч.

Спомен 

  Поезия
47 1 4

В огнището бумтят дърва

а чайникът припява сладко,

сред тази нежна препирня

разпускам мислите за кратко.

 

Навън е снежна белота…

и меки вихри се прегръщат

сред преспите лети шейна...

внезапно в спомена ме връщат

 

И ето ме със плитки две,

облечена с красива рокля,

в ръцете си държа мече...

подарък от елха разкошна.

 

На масата дими сладкиш...

очакван с вкусните си тайнства.

Късметче късо в листче скрит

вдън лакомството се спотайва.

 

През смях и глъч редя слова

за здрав живот и берекет,

сурвакам с дрян извил снага

в безкрайност към просперитет.

 

А след това лета и зной...

така далечни с вкус на младост.

Сред дирите на род и вой

вървя с надежди в труд и в радост.

 

Разбити колене в прахта

през строй доказан и наложен,

за грешките платих с тъга и

с живот  кармично сложен.

 

Но с рамо твърдо винаги до мен

преодолях съдбовната насока

Аз имах този свой късмет

да израста в среда грижовна.

 

Сърдечност сбрана в душа

с тъги и радост споделена...

с майка, с татко и сестра…

мил спомен… от невидима Вселена.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??