18 окт. 2025 г., 11:20

Спомен

290 0 0

В стаята е само тя – рошава,

с размазан грим, отпива бавно всяка глътка,

и се сеща за добрите дни и хората,

които нявга топлеха душата ѝ.

Отпива, бавно, и си спомня,

че онази любов беше стипчива

като тази напитка,

но също като нея ѝ носеше наслада.

Отпива и устните ѝ се пропиват

с вино и стават аленочервени,

точно като че страстно бяха целувани,

тези устни, които ничие червило

не можеше да възвърне цвета на червена роза.

Алената напитка се разливаше по цялото ѝ тяло

и навяваше спомен за топла прегръдка.

Всяка следваща глътка я опияняваше

все повече и вече престана да мисли, престана да чувства,

точно както не мислеше в кого да се влюби.

Виновно ли е виното на една жена,

че е слаба и я опива? Ако намери това опиянение,

не би ли била поне за малко щастлива? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Николова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

31 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...