Oct 18, 2025, 11:20 AM

Спомен

  Poetry » Love
289 0 0

В стаята е само тя – рошава,

с размазан грим, отпива бавно всяка глътка,

и се сеща за добрите дни и хората,

които нявга топлеха душата ѝ.

Отпива, бавно, и си спомня,

че онази любов беше стипчива

като тази напитка,

но също като нея ѝ носеше наслада.

Отпива и устните ѝ се пропиват

с вино и стават аленочервени,

точно като че страстно бяха целувани,

тези устни, които ничие червило

не можеше да възвърне цвета на червена роза.

Алената напитка се разливаше по цялото ѝ тяло

и навяваше спомен за топла прегръдка.

Всяка следваща глътка я опияняваше

все повече и вече престана да мисли, престана да чувства,

точно както не мислеше в кого да се влюби.

Виновно ли е виното на една жена,

че е слаба и я опива? Ако намери това опиянение,

не би ли била поне за малко щастлива? 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Николова All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

31 place

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...