4 мая 2007 г., 03:05

СПОМЕН

777 0 2
СПОМЕН

Там, където започва небето -
там ще се срещаме с теб.
Само там, докъдето стига сърцето,
там ще се срещаме с теб.
Аз пазя споменът мил във сърцето
в кътче запазено само за теб.
Тогава аз бях просто детето, което обичаше ти.
А точно тогава сърцето
беше пълно със детски мечти,
които останаха скрити
дълбоко във мойте сълзи.
И всеки път текват сълзите
щом спомня си тези мечти,
мечти дълбоко прикрити,
мечти, във които си ти.
И силен огън в сърцето гори,
защото ужасно липсваш ми ти.
И болката страшна разяжда душата.
И много, и много боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен пък ми харесва този твой стих.Много се радвам че си харесала мое произведение имам оште доста написани и скоро штеги побликужам всичките.Успехи за напред в живота
  • Прекалено много повторения - сърцето, пазя, запазено, детето, детски, мечти, мечти...
    Опитай да го редактираш!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...