1 нояб. 2023 г., 20:39

Спомен и чешма

608 0 0

на Й.К.

 

Тя помни живота, града ни, пази

спомените ни от смърт

и помни и мен като момченце  с къси

панталони и дядо как важно идваме

дотук с половината град да празнуваме и да пием

вода, рязка и студена – като истина.

Тя помни ме как, вече момче, целунах тук

едно - първото ! – момиче в мрака,

което после стана мое, а аз - неин.

Тя помни как

завърших и започнах

работа, как се ожених,

как син ми се роди .

А когато наскоро дойдох

със сина ми

да пием вода и да празнуваме

 там вече не беше тя,

уж беше, но не същата, а без

водата си- студена и рязка, като истина.

 

Видях я - състарена, суха, ослепяла чешма,

която - още !-  помни

и пази живота ни и спомените ни от смърт !

 

Една птица горе някъде

извика. И аз разбрах  -

 в окото на птицата

има сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...