на Й.К.
Тя помни живота, града ни, пази
спомените ни от смърт
и помни и мен като момченце с къси
панталони и дядо как важно идваме
дотук с половината град да празнуваме и да пием
вода, рязка и студена – като истина.
Тя помни ме как, вече момче, целунах тук
едно - първото ! – момиче в мрака,
което после стана мое, а аз - неин.
Тя помни как
завърших и започнах
работа, как се ожених,
как син ми се роди .
А когато наскоро дойдох
със сина ми
да пием вода и да празнуваме
там вече не беше тя,
уж беше, но не същата, а без
водата си- студена и рязка, като истина.
Видях я - състарена, суха, ослепяла чешма,
която - още !- помни
и пази живота ни и спомените ни от смърт !
Една птица горе някъде
извика. И аз разбрах -
в окото на птицата
има сълза.
© Стоян Стоянов Всички права запазени