1.11.2023 г., 20:39

Спомен и чешма

601 0 0

на Й.К.

 

Тя помни живота, града ни, пази

спомените ни от смърт

и помни и мен като момченце  с къси

панталони и дядо как важно идваме

дотук с половината град да празнуваме и да пием

вода, рязка и студена – като истина.

Тя помни ме как, вече момче, целунах тук

едно - първото ! – момиче в мрака,

което после стана мое, а аз - неин.

Тя помни как

завърших и започнах

работа, как се ожених,

как син ми се роди .

А когато наскоро дойдох

със сина ми

да пием вода и да празнуваме

 там вече не беше тя,

уж беше, но не същата, а без

водата си- студена и рязка, като истина.

 

Видях я - състарена, суха, ослепяла чешма,

която - още !-  помни

и пази живота ни и спомените ни от смърт !

 

Една птица горе някъде

извика. И аз разбрах  -

 в окото на птицата

има сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...