Спомен изгубен

Поэзия » Акростихи

869 3 9

С очите на вятъра

плаках. Самотна –

от нищото просих

милувка. Затворих в сърцето

една моминска сълза.

Не я пускам.

Изтривам я сутрин с целувка от

знойното лято, с

греха извършен, тъй рано.

Утешен, изоставен

брегът пуст е.

Единствен свидетел

на нашите безсмислени драми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

angelmilev (Ангел Милев)

Всяко докосване до един различен свят е красива з поезия.
Твоят свят е толкова пъстър!
Дали ще ти завиди дъгата след дъцд от небесни сълзи?

2018-06-25T23:27:53+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красиво!

2017-03-21T18:56:05+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти , Васи!Поздравления!

2017-03-20T23:49:31+02:00
Роби (Роберт)

Силни аплодисменти, Василка!...

2017-03-20T13:19:21+02:00
aap (Ангел)

Въздействащ стих Васе!Замисля!Поздраения!

2017-03-20T12:02:59+02:00