Спомен изгубен

Поезия » Акростихове

858 3 9

С очите на вятъра

плаках. Самотна –

от нищото просих

милувка. Затворих в сърцето

една моминска сълза.

Не я пускам.

Изтривам я сутрин с целувка от

знойното лято, с

греха извършен, тъй рано.

Утешен, изоставен

брегът пуст е.

Единствен свидетел

на нашите безсмислени драми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

angelmilev (Ангел Милев)

Всяко докосване до един различен свят е красива з поезия.
Твоят свят е толкова пъстър!
Дали ще ти завиди дъгата след дъцд от небесни сълзи?

2018-06-25T23:27:53+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красиво!

2017-03-21T18:56:05+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти , Васи!Поздравления!

2017-03-20T23:49:31+02:00
Роби (Роберт)

Силни аплодисменти, Василка!...

2017-03-20T13:19:21+02:00
aap (Ангел)

Въздействащ стих Васе!Замисля!Поздраения!

2017-03-20T12:02:59+02:00