Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

Mar 19, 2017, 5:41 PM

Спомен изгубен

Poetry » Acrostics

866 3 9

С очите на вятъра

плаках. Самотна –

от нищото просих

милувка. Затворих в сърцето

една моминска сълза.

Не я пускам.

Изтривам я сутрин с целувка от

знойното лято, с

греха извършен, тъй рано.

Утешен, изоставен

брегът пуст е.

Единствен свидетел

на нашите безсмислени драми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angelmilev (Ангел Милев)

Всяко докосване до един различен свят е красива з поезия.
Твоят свят е толкова пъстър!
Дали ще ти завиди дъгата след дъцд от небесни сълзи?

2018-06-25T23:27:53+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красиво!

2017-03-21T18:56:05+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти , Васи!Поздравления!

2017-03-20T23:49:31+02:00
Роби (Роберт)

Силни аплодисменти, Василка!...

2017-03-20T13:19:21+02:00
aap (Ангел)

Въздействащ стих Васе!Замисля!Поздраения!

2017-03-20T12:02:59+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0