Спомен ли е, не е ли...

12 апр. 2020 г., 20:58

Поэзия

867 1 3

Спомен ли е, не е ли –

усмивка, поглед, докосване.

Търкулва обли недели

небето като колосано.

Валежът вече отмина –

стоим на сухо и твърдо,

а някъде из комина

последни пламъци пърхат.

Спомен ли е, не е ли –

целувка, ласка, привличане,

а като зимата бели

и като лятото – тичащи.

С боси души прекосихме

чужди пътеки и ниви.

Колко от времето скрихме,

за да ни има такива...

Спомен ли е, не е ли -

прегръдка, шепот, потъване.

Колко от нас е взело

времето на сбогуване...

Стъпваме смело по края

на разораното минало.

И да не стигнем Рая,

стига, че ни е имало.

hristam (Христина Мачикян)

2020-04-14T17:42:27+03:00

Сърдечни поздрави за цветни дни, благодаря ви, момичета!
ИнаКалина

2020-04-13T00:12:04+03:00

Така е. Чудесен стих!
yotovava (Валентина Йотова)

2020-04-12T20:59:20+03:00

И да не стигнем Рая,
стига, че ни е имало.

Е,