hristam (Христина Мачикян)
531 928
12.04.2020 г., 20:58 ч.

Спомен ли е, не е ли... 

  Поезия
869 1 3

Спомен ли е, не е ли –

усмивка, поглед, докосване.

Търкулва обли недели

небето като колосано.

Валежът вече отмина –

стоим на сухо и твърдо,

а някъде из комина

последни пламъци пърхат.

 

Спомен ли е, не е ли –

целувка, ласка, привличане,

а като зимата бели

и като лятото – тичащи.

С боси души прекосихме

чужди пътеки и ниви.

Колко от времето скрихме,

за да ни има такива...

 

Спомен ли е, не е ли -

прегръдка, шепот, потъване.

Колко от нас е взело

времето на сбогуване...

Стъпваме смело по края

на разораното минало.

И да не стигнем Рая,

стига, че ни е имало.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??