13 янв. 2008 г., 23:30

Спомен, обсипан с розови листа...

1.3K 0 16
Помниш ли какво ми каза?
Любовта ни щяла да е вечна...
и аз плахо вярвах в твоите слова,
омайваха ме до пристрастие...

Помниш ли какво се случи?
В момент на слабост,
дъга, погълнала страста,
обсипа нашите тела
там под нощното небе...

Помниш ли какво ми причини?
Превърна ме във влюбено кокиче,
луднало по твойта знойна светлина,
стопли ме, докато изплаквах
и последната сълза...

Помня всичко, а ти - дали?
Ще целуна твоята ръка, превърната в сатен,
и с обич ще обсипя спомена за нас
с розови листа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зузка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...