Jan 13, 2008, 11:30 PM

Спомен, обсипан с розови листа...

  Poetry » Love
1.3K 0 16
Помниш ли какво ми каза?
Любовта ни щяла да е вечна...
и аз плахо вярвах в твоите слова,
омайваха ме до пристрастие...

Помниш ли какво се случи?
В момент на слабост,
дъга, погълнала страста,
обсипа нашите тела
там под нощното небе...

Помниш ли какво ми причини?
Превърна ме във влюбено кокиче,
луднало по твойта знойна светлина,
стопли ме, докато изплаквах
и последната сълза...

Помня всичко, а ти - дали?
Ще целуна твоята ръка, превърната в сатен,
и с обич ще обсипя спомена за нас
с розови листа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...