Спомен, обсипан с розови листа...
Любовта ни щяла да е вечна...
и аз плахо вярвах в твоите слова,
омайваха ме до пристрастие...
Помниш ли какво се случи?
В момент на слабост,
дъга, погълнала страста,
обсипа нашите тела
там под нощното небе...
Помниш ли какво ми причини?
Превърна ме във влюбено кокиче,
луднало по твойта знойна светлина,
стопли ме, докато изплаквах
и последната сълза...
Помня всичко, а ти - дали?
Ще целуна твоята ръка, превърната в сатен,
и с обич ще обсипя спомена за нас
с розови листа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
