13.01.2008 г., 23:30

Спомен, обсипан с розови листа...

1.3K 0 16
Помниш ли какво ми каза?
Любовта ни щяла да е вечна...
и аз плахо вярвах в твоите слова,
омайваха ме до пристрастие...

Помниш ли какво се случи?
В момент на слабост,
дъга, погълнала страста,
обсипа нашите тела
там под нощното небе...

Помниш ли какво ми причини?
Превърна ме във влюбено кокиче,
луднало по твойта знойна светлина,
стопли ме, докато изплаквах
и последната сълза...

Помня всичко, а ти - дали?
Ще целуна твоята ръка, превърната в сатен,
и с обич ще обсипя спомена за нас
с розови листа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...