6 мая 2009 г., 10:23

Спомен от детството

716 0 1

           СПОМЕН ОТ ДЕТСТВОТО

 

Колко бързо изминахте детски години,

като прелетни птици,една след една.

Отлетяхте и вече се завръщате

само в съня.

 

Край речния бряг аз пристъпвам сега,

загледана тихо в далечния бяг на вълните.

Тук охлювче, там мидичка една,

напомнят ми за детството с тъга.

 

Момиченцето с двете руси плитки,

затичано след речните вълни,

изниква в паметта ми като цвете затоплено

от слънчеви лъчи.

 

Тогава мечтаех да стана голяма

и детството тъй отлетя.

Сега, сред грижи и проблеми,

се връщам към него с тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Независимо на колко години си на 20, на 30, на 50, на 60...
    В теб не е угаснала светлинката на име Дете.
    Харесва ми много стихотворението ти.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...