6 may 2009, 10:23

Спомен от детството

  Poesía » Otra
718 0 1

           СПОМЕН ОТ ДЕТСТВОТО

 

Колко бързо изминахте детски години,

като прелетни птици,една след една.

Отлетяхте и вече се завръщате

само в съня.

 

Край речния бряг аз пристъпвам сега,

загледана тихо в далечния бяг на вълните.

Тук охлювче, там мидичка една,

напомнят ми за детството с тъга.

 

Момиченцето с двете руси плитки,

затичано след речните вълни,

изниква в паметта ми като цвете затоплено

от слънчеви лъчи.

 

Тогава мечтаех да стана голяма

и детството тъй отлетя.

Сега, сред грижи и проблеми,

се връщам към него с тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Независимо на колко години си на 20, на 30, на 50, на 60...
    В теб не е угаснала светлинката на име Дете.
    Харесва ми много стихотворението ти.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...