СПОМЕН ОТ ДЕТСТВОТО
Колко бързо изминахте детски години,
като прелетни птици,една след една.
Отлетяхте и вече се завръщате
само в съня.
Край речния бряг аз пристъпвам сега,
загледана тихо в далечния бяг на вълните.
Тук охлювче, там мидичка една,
напомнят ми за детството с тъга.
Момиченцето с двете руси плитки,
затичано след речните вълни,
изниква в паметта ми като цвете затоплено
от слънчеви лъчи.
Тогава мечтаех да стана голяма
и детството тъй отлетя.
Сега, сред грижи и проблеми,
се връщам към него с тъга!
© Звезделина Василева Всички права запазени
В теб не е угаснала светлинката на име Дете.
Харесва ми много стихотворението ти.