6.05.2009 г., 10:23

Спомен от детството

715 0 1

           СПОМЕН ОТ ДЕТСТВОТО

 

Колко бързо изминахте детски години,

като прелетни птици,една след една.

Отлетяхте и вече се завръщате

само в съня.

 

Край речния бряг аз пристъпвам сега,

загледана тихо в далечния бяг на вълните.

Тук охлювче, там мидичка една,

напомнят ми за детството с тъга.

 

Момиченцето с двете руси плитки,

затичано след речните вълни,

изниква в паметта ми като цвете затоплено

от слънчеви лъчи.

 

Тогава мечтаех да стана голяма

и детството тъй отлетя.

Сега, сред грижи и проблеми,

се връщам към него с тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Независимо на колко години си на 20, на 30, на 50, на 60...
    В теб не е угаснала светлинката на име Дете.
    Харесва ми много стихотворението ти.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...