May 6, 2009, 10:23 AM

Спомен от детството

  Poetry » Other
717 0 1

           СПОМЕН ОТ ДЕТСТВОТО

 

Колко бързо изминахте детски години,

като прелетни птици,една след една.

Отлетяхте и вече се завръщате

само в съня.

 

Край речния бряг аз пристъпвам сега,

загледана тихо в далечния бяг на вълните.

Тук охлювче, там мидичка една,

напомнят ми за детството с тъга.

 

Момиченцето с двете руси плитки,

затичано след речните вълни,

изниква в паметта ми като цвете затоплено

от слънчеви лъчи.

 

Тогава мечтаех да стана голяма

и детството тъй отлетя.

Сега, сред грижи и проблеми,

се връщам към него с тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Независимо на колко години си на 20, на 30, на 50, на 60...
    В теб не е угаснала светлинката на име Дете.
    Харесва ми много стихотворението ти.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...