3 янв. 2021 г., 19:03

Спомен от едно време

1.6K 0 4

Когато изредят се дни
и погледнеш в календара
Ще виждаш някогашните искри,
превърнали се в дим и пара.
 

Тогава, спомни си ти словата,
спомни си за дъха
и как склоних главата,
как положих те върху мъха.


Времето ще отминава -
животът ще тече,
спомените ще остават -
красиви или не.


С очи те гледах...
с очите на дете.
Твоя поглед търсех...
да срещна... някъде...


Когато времето отмине
и се обърнеш ти, назад
Виждаш отминало е лятото
 - настанал листопад!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...