Jan 3, 2021, 7:03 PM

Спомен от едно време

  Poetry » Love
1.6K 0 4

Когато изредят се дни
и погледнеш в календара
Ще виждаш някогашните искри,
превърнали се в дим и пара.
 

Тогава, спомни си ти словата,
спомни си за дъха
и как склоних главата,
как положих те върху мъха.


Времето ще отминава -
животът ще тече,
спомените ще остават -
красиви или не.


С очи те гледах...
с очите на дете.
Твоя поглед търсех...
да срещна... някъде...


Когато времето отмине
и се обърнеш ти, назад
Виждаш отминало е лятото
 - настанал листопад!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...