10 июл. 2019 г., 12:23

Спомен от Големия взрив...

506 1 1

 

Спомен от Големия взрив...**

 

Във нощ, като видение разкошно,

звездите мигат в черното небе,

а мислите загадъчно-тревожно

налитат ми незнайно от къде...

 

Вървя и сам си шепна полугласно:

„там има ли за мен една звезда”,

а от Безброя полетя, угасна

навярно тя, със огнена следа...

 

... Защо звездите властно ни привличат

със тайнствената своя светлина?...

Достигат ли от бездните космични

послания до нашата Земя?...

 

Долавяме ли знаци от подобни

на земният ни Разум същества?...

И колко ли в пространствата огромни

пътуват, та не стигат за това?...

 

Навярно помним своето Зачатие 

кодирано, изчистено от страст

и всички сполетели ни проклятия

във вековете минали без нас...

 

... Звездите със душите си говорят,

на някакъв си техен там език,

условно е понятието „горе”,

безкрайна Скоростта е всеки миг...*

 

Но може би сега в нощѝте летни

Мигът е тръгнал на обратен ход

и връща той, макар и мимолетно,

наченките на нашия Живот!...

 

* * * * * * * *

... А там се вихрят яростни Вселени,

звезда се ражда с ореол красив,

съзвездията са неподредени

и жив е още споменът за Взрив...**

 

В една лятна нощ

*Скоростта управлява Вселената. Времето

и Пространството са относителни.

**Големият взрив преди 13.8 милиарда години

е създал Вселената, Пространството и Времето. След

милиарди години всичко отново ще изчезне, но

Разумът ни не може да осмисли това!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, радвам се, че разума ни поставя въпроси...всъщност не съм сигурна и в това! Хареса ми идеята и изпълнението !

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...