Спомен от Големия взрив...**

Във нощ, като видение разкошно,

звездите мигат в черното небе,

а мислите загадъчно-тревожно

налитат ми незнайно от къде...

Вървя и сам си шепна полугласно:

„там има ли за мен една звезда”,

а от Безброя полетя, угасна

навярно тя, със огнена следа...

... Защо звездите властно ни привличат

със тайнствената своя светлина?...

Достигат ли от бездните космични

послания до нашата Земя?...

Долавяме ли знаци от подобни

на земният ни Разум същества?...

И колко ли в пространствата огромни

пътуват, та не стигат за това?...

Навярно помним своето Зачатие –

кодирано, изчистено от страст

и всички сполетели ни проклятия

във вековете минали без нас...

... Звездите със душите си говорят,

на някакъв си техен там език,

условно е понятието „горе”,

безкрайна Скоростта е всеки миг...*

Но може би сега в нощѝте летни

Мигът е тръгнал на обратен ход

и връща той, макар и мимолетно,

наченките на нашия Живот!...

* * * * * * * *

... А там се вихрят яростни Вселени,

звезда се ражда с ореол красив,

съзвездията са неподредени

и жив е още споменът за Взрив...**

В една лятна нощ

*Скоростта управлява Вселената. Времето

и Пространството са относителни.

**Големият взрив преди 13.8 милиарда години

е създал Вселената, Пространството и Времето. След

милиарди години всичко отново ще изчезне, но

Разумът ни не може да осмисли това!...