Спомен от моето детство
СПОМЕН ОТ МОЕТО ДЕТСТВО
... животът ми
през Варна мина с книга,
разперила ми в мозъка крила –
и аз растях – печална шушумига,
в загадъчната Гръцка махала,
момчетата играеха на карти,
и зарове въртяха на барбут,
и водеха момичета на парти,
а аз четях по цял ден като луд,
и кво сега? – защо ми беше всичко,
живял ли съм, или не съм живял? –
приличам на един премъдър чичко,
натрупал кротки тонове печал,
досаден с мълчаливите иронии,
безмълвен из безсмисления спор –
тъй топка на игрището не гоних,
не крадох чирози във нечий двор,
сега – потънал в спомена за детство,
нахълтвам из отвъдни светове,
какво ли ще оставя за наследство
на моите прекрасни синове? –
и нека ми простят в деня ми съден,
присъдата си сам ще прочета...
Навярно тъй е трябвало да бъде –
да отлетя – на книга! –
от света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
