10 янв. 2018 г., 22:39

Спомен от начало 

  Поэзия
537 3 18

 

Прашни, но весели

дни циганета

тичат през угара точно към мен.

Смуглият вятър

свири с дайрета,

гледам ги с поглед на новороден.

 

Мама изважда

гръд като облак,

впивам ръчички като гладник.

Татко се смее :

Стига му толкова!

Силен ще стане той! И умник!

 

После ме гушва

в свойта прегръдка,

коренче пускат росни мечти.

Млякото мамино

с първите глътки

ми подарява вълшебни очи.

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??