Спомен от начало
Прашни, но весели
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета,
гледам ги с поглед на новороден.
Мама изважда
гръд като облак,
впивам ръчички като гладник.
Татко се смее :
Стига му толкова!
Силен ще стане той! И умник!
После ме гушва
в свойта прегръдка,
коренче пускат росни мечти.
Млякото мамино
с първите глътки
ми подарява вълшебни очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
