10.01.2018 г., 22:39 ч.

Спомен от начало 

  Поезия
536 3 18

 

Прашни, но весели

дни циганета

тичат през угара точно към мен.

Смуглият вятър

свири с дайрета,

гледам ги с поглед на новороден.

 

Мама изважда

гръд като облак,

впивам ръчички като гладник.

Татко се смее :

Стига му толкова!

Силен ще стане той! И умник!

 

После ме гушва

в свойта прегръдка,

коренче пускат росни мечти.

Млякото мамино

с първите глътки

ми подарява вълшебни очи.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??