28 мая 2013 г., 08:56

Спомен от Океана...

593 0 0

Спомен от Океана...

          (триптих)

                          Нейде в Пасифика

 

1.

Това бе храм на Красотата!...

А в него аз бях обладан

от религията на хазарта

и радостта- да бъдеш сам!...

 

2.

Щом догори на запад във залеза морето

и тиха нощ разпръсне на траура цвета-

звездите разпиляни събират се в небето

и слизат да се къпят във топлата вода...

 

Те весело играят... Надбягват се с вълните...

Русалки ги заплитат в коси със морски цвят,

а без любов останали, моряците в нощите,

все пият и до късно не могат да заспят...

 

3.

На изтока стопеният метал

разливаше се бавно над водата...

От облаци и Слънце бе създал

Вятърът с изкуство непознато

 

едни невероятни светове:

от замъци, от весели градини

и бе населил с млади Богове

пияни от възторженото вино

 

на изгрева... И на небето, там пред нас,

на облаците яздеха конете те

и се отдаваха с оная светла страст

възможна само... миг преди да светне...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...