Спомен от Океана...
(триптих)
Нейде в Пасифика
1.
Това бе храм на Красотата!...
А в него аз бях обладан
от религията на хазарта
и радостта- да бъдеш сам!...
2.
Щом догори на запад във залеза морето
и тиха нощ разпръсне на траура цвета-
звездите разпиляни събират се в небето
и слизат да се къпят във топлата вода...
Те весело играят... Надбягват се с вълните...
Русалки ги заплитат в коси със морски цвят,
а без любов останали, моряците в нощите,
все пият и до късно не могат да заспят...
3.
На изтока стопеният метал
разливаше се бавно над водата...
От облаци и Слънце бе създал
Вятърът с изкуство непознато
едни невероятни светове:
от замъци, от весели градини
и бе населил с млади Богове
пияни от възторженото вино
на изгрева... И на небето, там пред нас,
на облаците яздеха конете те
и се отдаваха с оная светла страст
възможна само... миг преди да светне...
Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены