May 28, 2013, 8:56 AM

Спомен от Океана...

596 0 0

Спомен от Океана...

          (триптих)

                          Нейде в Пасифика

 

1.

Това бе храм на Красотата!...

А в него аз бях обладан

от религията на хазарта

и радостта- да бъдеш сам!...

 

2.

Щом догори на запад във залеза морето

и тиха нощ разпръсне на траура цвета-

звездите разпиляни събират се в небето

и слизат да се къпят във топлата вода...

 

Те весело играят... Надбягват се с вълните...

Русалки ги заплитат в коси със морски цвят,

а без любов останали, моряците в нощите,

все пият и до късно не могат да заспят...

 

3.

На изтока стопеният метал

разливаше се бавно над водата...

От облаци и Слънце бе създал

Вятърът с изкуство непознато

 

едни невероятни светове:

от замъци, от весели градини

и бе населил с млади Богове

пияни от възторженото вино

 

на изгрева... И на небето, там пред нас,

на облаците яздеха конете те

и се отдаваха с оная светла страст

възможна само... миг преди да светне...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...