Спомен от теб...

/ по Игорь Ларионов /

Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Ела на разсъмване! Ела с първото бяло!
Ще те чакам край Дунава, там, край брега,
ще потъна в очите ти и ще сме цяло...

Ще купя от първата фурна най-белия хляб от пшеница.
Ще събудим всичките локви по Крайбрежна алея.
Ще нахраним с трохи всички премръзнали птичета,
а аз ще летя... а аз за тебе ще пея...

На ръце, в своя дом, искам да те внеса...
Ще препълня с овошки най-голямата купа...
Ще дам и живота си за една усмивка... или сълза...
и ще разбирам колко е малко това... колко е глупаво...

На разсъмване, щом си тръкне очите хладният ден,
ще разбера, че на гости, при мен си стояла...
а за спомен, в моя полуживот, полуден
си турила част от дъха си, под моето одеяло...