Притихнала в прегръдката ти топла,

изпаднала в несвяст от нежността,

изгуби се страхът ми във покоя,

на лудата любов в безбрежността.

В очите ми се гонят пеперуди,

щом  шепне нежно твоето сърце,

че искаш всяка сутрин да се будя…

сгушена във твоите ръце.

Твоят вкус по устните попива

и изтръпват всичките ми сетива,

а целувките ти сладко ме убиват

и лекуват ме от страшна самота.

Душите ни потънаха в нирвана…

Един до друг копнеех да вървим,

но утрото остави само рана…

защото време беше… да се разделим.