Спомен от вчера
Притихнала в прегръдката ти топла,
изпаднала в несвяст от нежността,
изгуби се страхът ми във покоя,
на лудата любов в безбрежността.
В очите ми се гонят пеперуди,
щом шепне нежно твоето сърце,
че искаш всяка сутрин да се будя…
сгушена във твоите ръце.
Твоят вкус по устните попива
и изтръпват всичките ми сетива,
а целувките ти сладко ме убиват
и лекуват ме от страшна самота.
Душите ни потънаха в нирвана…
Един до друг копнеех да вървим,
но утрото остави само рана…
защото време беше… да се разделим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Все права защищены
