Спомен от вчера
Притихнала в прегръдката ти топла,
изпаднала в несвяст от нежността,
изгуби се страхът ми във покоя,
на лудата любов в безбрежността.
В очите ми се гонят пеперуди,
щом шепне нежно твоето сърце,
че искаш всяка сутрин да се будя…
сгушена във твоите ръце.
Твоят вкус по устните попива
и изтръпват всичките ми сетива,
а целувките ти сладко ме убиват
и лекуват ме от страшна самота.
Душите ни потънаха в нирвана…
Един до друг копнеех да вървим,
но утрото остави само рана…
защото време беше… да се разделим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
