Спомен от вчера
Притихнала в прегръдката ти топла,
изпаднала в несвяст от нежността,
изгуби се страхът ми във покоя,
на лудата любов в безбрежността.
В очите ми се гонят пеперуди,
щом шепне нежно твоето сърце,
че искаш всяка сутрин да се будя…
сгушена във твоите ръце.
Твоят вкус по устните попива
и изтръпват всичките ми сетива,
а целувките ти сладко ме убиват
и лекуват ме от страшна самота.
Душите ни потънаха в нирвана…
Един до друг копнеех да вървим,
но утрото остави само рана…
защото време беше… да се разделим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
