Спомен в лятна вечер

Лятна вечер... Нежен хлад...

Тишината гали...

В мислите съм странно млад

иначе – едва ли...

И сърцето бие пак

пулса е в ушите,

стеле се прозрачен мрак

радват се душите...

Залеза гори червен

дни вещае бурни –

​​​нощ със край предизвестен

чака да се втурне...

Спомен в ритъм приглушен

в тъмното ме дебне

и до следващият ден

няма да побегне...

В него има и Любов,

но и много болка –

за компромис е готов

без да пита: Колко?...

...Имаше една Жена

в друга лятна вечер

и във края на нощта

тя бе моя вече...

Но когато в зарево

пламна хоризонта

пожела ми: със добро

вечно да я помня...

... Оттогава всяка нощ

споменът е тука

и сред звездният разкош

като луд се лута

със надежда, че от там

по лъчи сребристи

Тя, със свян преодолян,

слиза с „грешни” мисли,

а във ново зарево

няма да избяга

и във моето легло

сънна се изтяга...

...в спомени един Живот

горе-долу мина,

но съм чул, че втори Ход

той едва ли има!...

21.01.2010.