Спомен в лятна вечер Лятна вечер
Спомен в лятна вечер
Лятна вечер... Нежен хлад...
Тишината гали...
В мислите съм странно млад
иначе – едва ли...
И сърцето бие пак
пулса е в ушите,
стеле се прозрачен мрак
радват се душите...
Залеза гори червен
дни вещае бурни –
нощ със край предизвестен
чака да се втурне...
Спомен в ритъм приглушен
в тъмното ме дебне
и до следващият ден
няма да побегне...
В него има и Любов,
но и много болка –
за компромис е готов
без да пита: Колко?...
...Имаше една Жена
в друга лятна вечер
и във края на нощта
тя бе моя вече...
Но когато в зарево
пламна хоризонта
пожела ми: със добро
вечно да я помня...
... Оттогава всяка нощ
споменът е тука
и сред звездният разкош
като луд се лута
със надежда, че от там
по лъчи сребристи
Тя, със свян преодолян,
слиза с „грешни” мисли,
а във ново зарево
няма да избяга
и във моето легло
сънна се изтяга...
...в спомени един Живот
горе-долу мина,
но съм чул, че втори Ход
той едва ли има!...
21.01.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
