Спомен-вечност
и разбрах една лъжа огромна
твойта снимка на стената
е спомен от разлята стомна.
Минаха години,минаха и дни
но твоите очи ме гонят още
Защо обичам те кажи?
Защо рисувам те със думи нощем.
Сигурно във друг живот
Сигурно във друго време
ще усетиш болката ми силна
ще усетиш душата ми как стене.
Искам аз единствено от теб
да произнесеш думите за сбогом
Да отхвърлиш всякакъв обет
да крещиш за отминалия спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стелиян Димитров Все права защищены