22 мар. 2006 г., 21:06

Спомен-вечност

1K 0 2
Странен лъч удари ме в мъглата
и разбрах една лъжа огромна
твойта снимка на стената
е спомен от разлята стомна.
Минаха години,минаха и дни
но твоите очи ме гонят още
Защо обичам те кажи?
Защо рисувам те със думи нощем.
Сигурно във друг живот
Сигурно във друго време
ще усетиш болката ми силна
ще усетиш душата ми как стене.
Искам аз единствено от теб
да произнесеш думите за сбогом
Да отхвърлиш всякакъв обет
да крещиш за отминалия спомен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стелиян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...