rudnika (Стелиян Димитров) rudnika (Стелиян Димитров)
3
Mar 22, 2006, 9:06 PM

Спомен-вечност

  Poetry
1K 0 2
Странен лъч удари ме в мъглата
и разбрах една лъжа огромна
твойта снимка на стената
е спомен от разлята стомна.
Минаха години,минаха и дни
но твоите очи ме гонят още
Защо обичам те кажи?
Защо рисувам те със думи нощем.
Сигурно във друг живот
Сигурно във друго време
ще усетиш болката ми силна
ще усетиш душата ми как стене.
Искам аз единствено от теб
да произнесеш думите за сбогом
Да отхвърлиш всякакъв обет
да крещиш за отминалия спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелиян Димитров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0