22.03.2006 г., 21:06

Спомен-вечност

1K 0 2
Странен лъч удари ме в мъглата
и разбрах една лъжа огромна
твойта снимка на стената
е спомен от разлята стомна.
Минаха години,минаха и дни
но твоите очи ме гонят още
Защо обичам те кажи?
Защо рисувам те със думи нощем.
Сигурно във друг живот
Сигурно във друго време
ще усетиш болката ми силна
ще усетиш душата ми как стене.
Искам аз единствено от теб
да произнесеш думите за сбогом
Да отхвърлиш всякакъв обет
да крещиш за отминалия спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стелиян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...