22 mar 2006, 21:06

Спомен-вечност 

  Poesía
833 0 2
Странен лъч удари ме в мъглата
и разбрах една лъжа огромна
твойта снимка на стената
е спомен от разлята стомна.
Минаха години,минаха и дни
но твоите очи ме гонят още
Защо обичам те кажи?
Защо рисувам те със думи нощем.
Сигурно във друг живот
Сигурно във друго време
ще усетиш болката ми силна
ще усетиш душата ми как стене.
Искам аз единствено от теб
да произнесеш думите за сбогом
Да отхвърлиш всякакъв обет
да крещиш за отминалия спомен.

© Стелиян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??