beggins (Пламен Сивов)
84 1
12 мая 2017 г., 20:22

Спомен за битка 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Авторская песня
1010 3 6

Там, където бушуваше битката с алени пламъци, 
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец. 
В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка - 
и припомня си нямото дъно гласовете човешки. 

Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато 
как пулсира живот в разширените вени на времето. 
Падат крепост след крепост, край дръвника мълчат оцелелите. 
От срама ще поникне позор, от позора – победа. 

В триумфални венци ще се спъват коне, ще затъва пехотата, 
а земята ще дъвче потта на тръбите и сълзите на робите. 
Уморен ще застане водачът на мястото почетно, 
ще беседва умът му с върхове горделиви и отчаяни пропасти… 

*** 

Там, където сухият кладенец помни на живите пръстите, 
всяка вечер безмилостно спускат се хладни отсъствия. 
Там, където славната армия мина със тропот и блясък, 
само каменни лъвове плачат със сълзи от пясък.

© Пламен Сивов Все права защищены

Музика: https://plamensivov.bandcamp.com/track/recalling-the-battle

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красотата на силната мъжка поезя!
  • "... всяка вечер безмилостно спускат се хладни отсъствия. " Страхотно!
  • Метафорично наситен изказ, който завладява. Беше удоволствие да прочета!
  • Има и съвсем друг прочит това стихотворение и той е по-важният!
  • Невероятни асоциативни внушения! Сякаш бях участник от древността до наши дни в битките на българското племе!🇧🇬🐎
  • "всяка вечер безмилостно спускат се хладни отсъствия. "
    Във всяко стихотворение имаш изрази, които са като стрелички. Запомняш, че са те докосвали.
Предложения
: ??:??