25 февр. 2005 г., 17:58
Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..
Това лице отдавна само спомен е.
Само сините очи са още реалност,
но тъжните сълзи прогониха
и последния лъч светлина..
Животът помрачи усмивката,
блясъка в детските очи..
Щастливото пламъче едва мъждука,
угасва в студения свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация