25 февр. 2005 г., 17:58

Спомен за дете

2.2K 0 1
Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..

Това лице отдавна само спомен е.
Само сините очи са още реалност,
но тъжните сълзи прогониха
и последния лъч светлина..

Животът помрачи усмивката,
блясъка в детските очи..
Щастливото пламъче едва мъждука,
угасва в студения свят.

Това е спомен за едно дете,
узнало що е болка и страдание
и твърде рано то познало
света жесток и мрачен!

Изгубило то своите мечти,
свойта вяра в утрешния ден.
И няма нивга вече
да срещнете искрица..
                     ..в сините очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...