25 февр. 2005 г., 17:58

Спомен за дете

2.2K 0 1
Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..

Това лице отдавна само спомен е.
Само сините очи са още реалност,
но тъжните сълзи прогониха
и последния лъч светлина..

Животът помрачи усмивката,
блясъка в детските очи..
Щастливото пламъче едва мъждука,
угасва в студения свят.

Това е спомен за едно дете,
узнало що е болка и страдание
и твърде рано то познало
света жесток и мрачен!

Изгубило то своите мечти,
свойта вяра в утрешния ден.
И няма нивга вече
да срещнете искрица..
                     ..в сините очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...