Feb 25, 2005, 5:58 PM

Спомен за дете

  Poetry
2.2K 0 1
Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..

Това лице отдавна само спомен е.
Само сините очи са още реалност,
но тъжните сълзи прогониха
и последния лъч светлина..

Животът помрачи усмивката,
блясъка в детските очи..
Щастливото пламъче едва мъждука,
угасва в студения свят.

Това е спомен за едно дете,
узнало що е болка и страдание
и твърде рано то познало
света жесток и мрачен!

Изгубило то своите мечти,
свойта вяра в утрешния ден.
И няма нивга вече
да срещнете искрица..
                     ..в сините очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...