Валери_Станков (Валери Станков)
1417 948
21 сент. 2024 г., 08:43

Спомен за дядо Станко 

  Поэзия
98 4 3

СПОМЕН ЗА ДЯДО СТАНКО

 

... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,

а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,

завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,

и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи,

асмичката край плевника колтучи и кръсти се – дано да завали! –

 

и – ако лавне глухото ни куче, се буди дядо с третите петли,

не зная – ще пере ли, но събира дъждовната вода във три ведра,

в млекцето на козата през гевгира – за мене ли? – каймачето обра,

по звездната пътечка из Всемира пих глътката небесна благодат,

и тръгвам подир дядо – на баира, по който няма връщане назад.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да,колко тъжно и красиво и този баир ,по който всички вървим!
  • Недей бърза, сам си казал, че няма връщане а ти имаш още много хубава поезия да пишеш.
  • в млекцето на козата през гевгира – за мене ли? – каймачето обра,
    по звездната пътечка из Всемира пих глътката небесна благодат,

    Няма такава поезия!
Предложения
: ??:??